България е такава и заради Симеон
Коментар от Иван Бедров:
Септември стартира с изказване на някогашния цар Симеон Сакскобургготски. Поводът: съдът му лиши двореца „ Врана “ край София, в който той живее от завръщането си в България. Думите са прочувствени: „ заслужавам ли да ме лишат от моя дом и принуждават да напусна Родината “, „ след 75 години (...) да бъда заставен към второ заточение “. Но най-важното изречение е това: „ Питам се и до каква степен предпазено е правото на благосъстоятелност на всеки български жител и на задграничния вложител от сходни политически подбудени похищения ".
От което разбираме, че съгласно Сакскобургготски България през днешния ден е страна, в която правото на благосъстоятелност не е предпазено, а правораздаването може да се употребява за „ политически подбудени похищения “. Тази оценка звучи познато - споделят я доста български жители, изричат я постоянно и политици. Въпросът е каква е ролята на самия Сакскобургготски в построяването на тъкмо такава страна. И не се изисква чак слонска памет, с цел да си спомним какво се случи, откакто някогашният цар завоюва изборите през 2001 и зае за четири години най-овластения пост в републиката - този на министър-председателя.
Казусът " Царски парцели "
Ето историята в резюме: през 1947 година е признат Закон за оповестяване в държавна благосъстоятелност на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници, като преди този момент Министерският съвет на комунистическа България е изготвил списък с разграничени частни и държавни парцели, употребявани от царското семейство. Сред частните е да вземем за пример дворецът „ Врана “, а измежду държавните - дворецът в центъра на София, където през днешния ден се обитава Националната художествена изложба. На това разграничаване се базира едната страна във все по-политизирания спор. През 1998 година Конституционният съд анулира цитирания закон и страната стартира да връща парцелите. През 2009 година Народното събрание приема мораториум над разпореждането с царските парцели до приемането на специфичен закон, какъвто към момента няма. А без закон няма и съображение за връщане на парцелите - това пък е измежду главните причини на другата страна. Липсата на закон е и претекст за страната да насочи искове, след които съдът стартира да лишава един по един парцелите, с цел да стигне най-после до „ дома на царя “.
Дворецът " Врана "
Сега Симеон Сакскобургготски се уповава „ единствено на това, че похищенията над мен няма да останат незабелязани в чужбина, където частната благосъстоятелност е неприкосновена “. Отвъд България са ориентирани очакванията и на неговите адвокати, и на небрежно събраната „ група за реакция “ от някогашни негови министри и депутати. Едните ще съдят страната в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, другите разискват да осведомят непознати посланици и европейски политици. Предстои съдът в Страсбург да се произнесе по мораториума и отнемането на двореца „ Ситняково “ и на ловната хижа „ Саръгьол “. Позицията на страната по тези тъжби е една и съща - те са „ нeдoпycтими и нeocнoвaтeлни “. Очевидно тематиката няма да завърши дотук. Но към този момент мина задоволително време, с цел да разбере и Симеон в каква страна реши да се върне през 2001 година. И в какво я трансформира и той.
По негово време
Правителството на Сакскобургготски продължи част от промените на Иван Костов, сполучливо приключи почналите договаряния за Европейски Съюз и НАТО, а стопанската система не спря да пораства. Това е огромната картина, която не трябва да се не помни. Но има и други обстоятелства, които също не трябва да бъдат забравяни. След идването на Сакскобургготски олигарсите на прехода още веднъж станаха обществени фигури и започнаха да влизат в Народното събрание. Буквално. Бившият цар опита да назначи за собствен консултант генерала от комунистическото разузнаване Бриго Аспарухов. На високи позиции започнаха да се появяват фрагменти на Държавна сигурност. За вицепремиер бе определен починалият към този момент някогашен кмет на Русе Димитър Калчев, привързан с „ Мултигруп “. Правителството на Сакскобургготски одобри решение за отваряне на плана „ Белене “. В Правец бе тържествено открит монумент на Тодор Живков, като на церемонията присъстваше и Бойко Борисов, който няколко седмици по-късно бе назначен за основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Движение за права и свободи за първи път влезе публично във властта - т.е., цялата власт бе трансферирана в ръцете на Ахмед Доган. Делян Пеевски пък застана отпред на младежката организация на „ царската партия “, а на 21-годишна възраст оглави борда на „ Пристанище Варна “. И по този начин нататък.
В резултат от всичко това България потегли по хибридния път хем да е европейска страна, хем да наподобява на „ Троянски кон “ на Русия; хем да е демократична и западна, хем някогашните ченгета да надигат глави, а комунистическите знаци да ни гледат отвсякъде; хем да е правова страна с работещи институции, хем нещата да се вземат решение от някакви скрити сили, надалеч от очите на жителите. Всичко това стартира интензивно таман по времето, когато Сакскобургготски беше министър-председател. Да, незаслужено е да бъде упрекван за всичко това, само че е заслужено да се напомни, че точно той го легитимира и не се опълчи. На всички рецензии Сакскобургготски отговаряше с апела „ да гледаме положително “. Дано през днешния ден към този момент е осъзнал ролята си в построяването на тъкмо такава България.
Септември стартира с изказване на някогашния цар Симеон Сакскобургготски. Поводът: съдът му лиши двореца „ Врана “ край София, в който той живее от завръщането си в България. Думите са прочувствени: „ заслужавам ли да ме лишат от моя дом и принуждават да напусна Родината “, „ след 75 години (...) да бъда заставен към второ заточение “. Но най-важното изречение е това: „ Питам се и до каква степен предпазено е правото на благосъстоятелност на всеки български жител и на задграничния вложител от сходни политически подбудени похищения ".
От което разбираме, че съгласно Сакскобургготски България през днешния ден е страна, в която правото на благосъстоятелност не е предпазено, а правораздаването може да се употребява за „ политически подбудени похищения “. Тази оценка звучи познато - споделят я доста български жители, изричат я постоянно и политици. Въпросът е каква е ролята на самия Сакскобургготски в построяването на тъкмо такава страна. И не се изисква чак слонска памет, с цел да си спомним какво се случи, откакто някогашният цар завоюва изборите през 2001 и зае за четири години най-овластения пост в републиката - този на министър-председателя.
Казусът " Царски парцели "
Ето историята в резюме: през 1947 година е признат Закон за оповестяване в държавна благосъстоятелност на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници, като преди този момент Министерският съвет на комунистическа България е изготвил списък с разграничени частни и държавни парцели, употребявани от царското семейство. Сред частните е да вземем за пример дворецът „ Врана “, а измежду държавните - дворецът в центъра на София, където през днешния ден се обитава Националната художествена изложба. На това разграничаване се базира едната страна във все по-политизирания спор. През 1998 година Конституционният съд анулира цитирания закон и страната стартира да връща парцелите. През 2009 година Народното събрание приема мораториум над разпореждането с царските парцели до приемането на специфичен закон, какъвто към момента няма. А без закон няма и съображение за връщане на парцелите - това пък е измежду главните причини на другата страна. Липсата на закон е и претекст за страната да насочи искове, след които съдът стартира да лишава един по един парцелите, с цел да стигне най-после до „ дома на царя “.
Дворецът " Врана "
Сега Симеон Сакскобургготски се уповава „ единствено на това, че похищенията над мен няма да останат незабелязани в чужбина, където частната благосъстоятелност е неприкосновена “. Отвъд България са ориентирани очакванията и на неговите адвокати, и на небрежно събраната „ група за реакция “ от някогашни негови министри и депутати. Едните ще съдят страната в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, другите разискват да осведомят непознати посланици и европейски политици. Предстои съдът в Страсбург да се произнесе по мораториума и отнемането на двореца „ Ситняково “ и на ловната хижа „ Саръгьол “. Позицията на страната по тези тъжби е една и съща - те са „ нeдoпycтими и нeocнoвaтeлни “. Очевидно тематиката няма да завърши дотук. Но към този момент мина задоволително време, с цел да разбере и Симеон в каква страна реши да се върне през 2001 година. И в какво я трансформира и той.
По негово време
Правителството на Сакскобургготски продължи част от промените на Иван Костов, сполучливо приключи почналите договаряния за Европейски Съюз и НАТО, а стопанската система не спря да пораства. Това е огромната картина, която не трябва да се не помни. Но има и други обстоятелства, които също не трябва да бъдат забравяни. След идването на Сакскобургготски олигарсите на прехода още веднъж станаха обществени фигури и започнаха да влизат в Народното събрание. Буквално. Бившият цар опита да назначи за собствен консултант генерала от комунистическото разузнаване Бриго Аспарухов. На високи позиции започнаха да се появяват фрагменти на Държавна сигурност. За вицепремиер бе определен починалият към този момент някогашен кмет на Русе Димитър Калчев, привързан с „ Мултигруп “. Правителството на Сакскобургготски одобри решение за отваряне на плана „ Белене “. В Правец бе тържествено открит монумент на Тодор Живков, като на церемонията присъстваше и Бойко Борисов, който няколко седмици по-късно бе назначен за основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Движение за права и свободи за първи път влезе публично във властта - т.е., цялата власт бе трансферирана в ръцете на Ахмед Доган. Делян Пеевски пък застана отпред на младежката организация на „ царската партия “, а на 21-годишна възраст оглави борда на „ Пристанище Варна “. И по този начин нататък.
В резултат от всичко това България потегли по хибридния път хем да е европейска страна, хем да наподобява на „ Троянски кон “ на Русия; хем да е демократична и западна, хем някогашните ченгета да надигат глави, а комунистическите знаци да ни гледат отвсякъде; хем да е правова страна с работещи институции, хем нещата да се вземат решение от някакви скрити сили, надалеч от очите на жителите. Всичко това стартира интензивно таман по времето, когато Сакскобургготски беше министър-председател. Да, незаслужено е да бъде упрекван за всичко това, само че е заслужено да се напомни, че точно той го легитимира и не се опълчи. На всички рецензии Сакскобургготски отговаряше с апела „ да гледаме положително “. Дано през днешния ден към този момент е осъзнал ролята си в построяването на тъкмо такава България.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ